Намеквайки за своя партия, президентът трупа политически капитал

© Надежда Чипева, Капитал

Румен Радев

Няколко са посланията в обръщението на президента преди началото на новия политически сезон, които заслужават особено внимание. Като оставим настрани директните критики към управляващите (по отношение на срива на Търговския регистър, аферата "Олимпик", лобистките законопроекти, "пробивите в държавността" и т.н.), вчерашната реч на Румен Радев беше преди всичко посветена на перспективите пред политическата система.


Първо, президентът каза, че "изборен цикъл в непосредствено бъдеще няма да отвори нова перспектива". Би било грешка да търсим в тези думи категоричен отказ на г-н Радев да припознае БСП като алтернатива на ГЕРБ или, непременно, симптом за конфликт между президента и "Позитано" 20. Те обаче издават усещането – на "Дондуков" 2, а вероятно и в лагера на Столетницата – че към момента БСП не е готова да поеме кормилото на властта (независимо че Корнелия Нинова е задължена публично да твърди, и то убедено, противното; независимо от поисканите от социалистите вотове на недоверие, които са с предизвестен край). В продължение на много месеци, независимо от непрекъснатите скандали, в които се замесва или е въвлечен кабинетът "Борисов 3", ГЕРБ продължава да има преднина пред БСП.


Докато партията на Бойко Борисов не е смъртоносно ранена, няма значителни процеси на ерозия на доверието към нея, докато не започне осезаемо да отслабва, за левицата е много рисковано да настоява за разходка до изборните урни. При едно ново, проведено в непосредствена близост към днешния ден, раздаване на картите - поредното електорално упражнение - изглежда, че много от козовете ще бъдат в отново в ръцете на ГЕРБ. Всъщност, докато все още е първа политическа сила, за партията на Борисов дори би било изгодно да предизвика предсрочен вот (този сценарий вече сме го виждали след президентските избори през 2016г.). Но трябва да се има предвид, че скандалите във властта са непрекъснати. Всеки следващ заплашва да прелее чашата на общественото търпение. Така попътният вятър, който явно изчакват Радев и неговата ракета-носител БСП, може да задуха в техните платна съвсем скоро.



Второ, президентът направи поредните, но този път много по-категорични намеци за свой политически проект (вече чухме такива в лекцията му пред студентите в УНСС): "Ако политическата класа е неспособна да се справи с проблемите, българите ще бъдат принудени да открият нови пътища за тяхното решаване. Като президент ще вложа своите сили в отстояването на българската демокрация. В диалог и сътрудничество с Вас ще работя за извеждането на страната на нова перспектива за развитие."


Ясно е защо президентът не говори в прав текст по темата за свой политически проект (ако това е закодирано в "новата перспектива"). В конституцията недвусмислено се казва, че президентът и вицепрезидентът не могат да участват в ръководството на политически партии. Радев няма как да оглави свой политически проект или дори да бъде член на негов ръководен орган, защото в противен случай срещу държавния глава по всяка вероятност ще бъде инициирана процедурата по чл. 103 за нарушение на конституцията (като се отчита конфигурацията на интересите в парламента, тя вероятно би завършила с прекратяването на неговите пълномощия или, популярно казано, импийчмънт). Разбира се, ако намерението му да става партиен строител е сериозно, Радев лесно би могъл да намери своя Цветанов, който да пази мястото му топло до момента, в който ръцете му бъдат развързани да поеме сам лидерския пост.


Но, забележете, дори и само загатването за чудесата от храброст, които може да покаже "нероденият партиен Петко", е изгодно за президента, повишава доверието и очакванията към него. Този тип говорене прави президента да изглежда много по-солидно. За мнозина функциите на държавния глава в република с парламентарно управление като България са по-скоро символични (аз не споделям това мнение). Загатвайки за нова (политическа) перспектива, Радев се превръща от поредния, макар и високопоставен, говорител в човек с решения и подходящ за реализирането им инструментариум. Политик, който чрез своя формация би работил, включително чрез партийната система, за материализирането на своите идеи (дали те наистина ще бъдат неговите идеи, на БСП, или на фактори извън страната е друг, но не маловажен, въпрос). Така реториката на г-н Радев при всяко положение носи политически дивиденти.


През юли изследване на "Медиана" показа, че евентуална партия на Румен Радев би получила 38% от гласовете – такъв тип електорални сондажи за "неродени Петковци" не са особено коректни от социологическа гледна точка. Въпреки това, ако намери начин да заобиколи конституцията, президентът може да използва високия си личен рейтинг, за да стартира и легитимира политически проект – как, с какъв резултат и пр., предстои да видим.


Възниква въпросът дали този проект непременно би бил "трън в очите на "Позитано"? Само ако не е координиран предварително със старите лисици в ръководството на Столетницата, които и друг път са пускали примамки встрани от БСП, с които после да се сдружат.


Колкото по-несигурно става положението на кабинета и особено колкото повече намалява подкрепата за патриотите (а тя за разлика от тази за ГЕРБ върви решително надолу), толкова повече воеводите ще мислят и действат за собственото си оцеляване. Както показаха събитията преди вчерашния коалиционен съвет, те ще го правят, като се опитват да "качват рейтинг" с нападки към министър-председателя Бойко Борисов (в тази връзка кога точно Валери Симеонов забеляза, че стилът на премиера е едноличен?), с извиване на ръце и искания за оставки (без значение дали става дума за тази на г-жа Ангелкова или на друг висш управленец), с претенции за постове (вчера например се появи информация, че ВМРО и "Атака" лобират за това главният секретар на МВР в правителството на Пламен Орешарски, Светозар Лазаров, да бъде назначен за вътрешен министър). От ГЕРБ вече дадоха да се разбере, че трите овакантени поста ще бъдат попълнени от кадри на партията, а и изобщо не е сигурно, че това ще е краят на ролите на Николай Нанков, Ивайло Московски и Валентин Радев в изпълнителната власт (Борисов, Цветанов, а и Каракачнов говориха напоително последните дни за безспорните качества на тримата министри – възможно е някой от тях да оцелее).


При всяко положение предстои седмица на политически пазарлъци между коалиционните партньори. Почти сигурно че, в името на стабилността (т.е. оставането във властта, на трапезата) Борисов и воеводите най-вероятно ще се споразумеят. И така до следващия скандал, до поредната афера, която ще разтресе основите на държавата още по-силно. Ще постави под още по-голямо съмнение формулата на управлението. Възможно е този скандал да бъде и последният. "Деветата вълна", която с трясък ще отключи вратата към предсрочни избори.

Още по темата

Горещи теми

Още от Дневник

Гражданите на Великобритания и ЕС запазват правата си след Брекзит, обяви Мишел Барние
Цитат на деня: Бедността не е грях, когато взимаш 11 хил. лв. заплата
Гумите със зимни характеристики са задължителни от днес