Нeпоносимост и непримиримост - поклон пред Георги Марков

© Дневник

Георги Марков

Този месец отбелязахме 40 години от убийство на Георги Марков, изчетохме и чухме доста неща за него. И ето на 8 септември БНТ излъчи нов, премиерен филм за Георги Марков – "Чувство за непоносимост" със сценарист Дочо Боджаков и режисьор Боя Харизанова.


Отдавна зная, че талантливите филми и книги те зареждат с възторг и енергия така, както когато срещнеш обаятелен, искрен и интелигентен човек, който не е зает единствено с това да изтъква колко велик писател или режисьор е той. Поддаваш се на неговия чар и искаш да му отвърнеш със същото. Не само че не ти доскучава, (самоизтъкващото се величаене предизвиква най-вече скука, дори вече не и иронични забележки) а се наелектризираш и събираш всичките си позаспали и поразпръснати сили, за да бъдеш на неговото ниво. Защото виждаш искреност, дълбочина, загриженост за общото ни живеене, а не втораченост в славата, наградите, тиражите и т.н. Виждаш смисъл. А да откриваш смисъл днес е все едно да намираш бисер.


След като изгледах "Чувство за непоносимост", спонтанно ми се прииска да напиша нещо за него. Защото филмът ме порази с дълбочината на разказа за личността на писателя, за неговото време и за нагнетяването у него на чувството за непоносимост към това време. Именно това нагнетяване на чувството за непоносимост се усеща в целия филм, именно това нагнетяване авторите са успели да втъкат във филма и убедително да го предадат на зрителя.



Филмът ме удиви с високия професионализъм, изключително високия професионализъм, с който е направен. Удиви ме, защото сме отвикнали да виждаме това на нашите екрани. Свикнахме да гледаме претенциозни игрални и документални филми, които се заиграват с принизения вкус на публиката, самите те принизяват критериите, показват отсъствие на вкус, липса на стил.


Гледахме доста филми за убийството на Георги Марков с детайлни подробности как е извършено, запознати сме с разследването на извършителите и поръчителите. Това също е важно и ценно, но когато не познаваме добре живота и личността на писателя,


детайлното съсредоточаване в неговата смърт остава впечатлението, че тя е по-интересна от живота му


и дори, че именно мистериозната му смърт го прави интересен като личност. "Чувство за непоносимост" запълни тази празнота по блестящ начин като ни показа една изключително ярка личност.


В началото на филма има един епизод, когато Георги Марков е арестуван и прекарва месец и половина в затворническа килия. Като се старае да го обработи и да го спечели за комунистическата кауза, следователят го пуска в отпуск за девети септември. Писателят попада на празничната манифестация, вижда безкрайно шествие от възторжено ликуващи хора и в съзнанието му настъпва прелом, нещо наистина се пречупва, той трескаво започва да си задава въпроси за смисъла на своите позиции, на своята съпротива на системата. Ни най-малко не обиква системата, но изпитва разочарование от тази ликуваща тълпа, която явно е доволна от живота си, явно не вижда нищо лошо в системата и няма никакво намерение да се съпротивлява, а точно обратното – стреми се единствено да се приспособи по-удобно.


Тогава младият човек, който всъщност още не е писател, още не е издал книга, решава, че


няма никакъв смисъл от съпротива, защото няма в името на какво да се съпротивлява


Този епизод породи в съзнанието ми асоциация с онази горестна въздишка с четири въпросителни на Левски –Народе???? И с още едни думи на Апостола от самия край на живота му, записани в протоколите от разпита му пред турската следствена комисия в София – "Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия". Подобна горест е изпитал Георги Марков в този ден, когато се е сблъскал с радостните лица на същия този народ, който е празнувал като освобождение установяването на тоталитаризма. Тогава е бил едва двадесет и две годишен и си казал, че няма смисъл да се погубва, а ще гледа само себе си, успеха си и интереса си.


От този момент започва постепенното нагнетяване на чувството за непоносимост. Защото когато човек има съвест, тя е по силна дори от волята му. Компромисите, които прави Георги Марков, са само външни, само привидни, само блъф на играч, който става все по-опитен в блъфирането. От този момент започва борбата между желанието му да постигне успех и непоносимостта на цената, която трябва да плати за това. Тази вътрешна борба продължава много години, през които се оказва, че


компромисът е непоносим, невъзможен и взривоопасен, че само нагнетява чувството за непоносимост


Есето "Чувство за непоносимост" от цикъла "Задочни репортажи" е изповедта за деня, в който Георги Марков взима решението да напусне България и тръгва. Прелялата капка е закритата премиера на пиесата му "Аз бях Той":


...влезе един от моите по-важни приятели. Той ме извика настрана и ме попита:


Паспортът и визата ти в ред ли са?
Да отвърнах.
Тогава каза той – съветвам те да се махнеш веднага. Струва ми се, че утре ще има разправии за днешното представление и може да не пътуваш.
...
Почувствах, че не можех повече да понасям атмосферата, в която живеех, работата, която вършех, отношенията, в които се намирах. Непоносимост колкото спрямо външния свят, толкова и спрямо себе си. Помислих си, че от много години не бях се радвал на нищо, че всичко беше не само предварително отровено, но и обречено да бъде отровено от това чувство за непоносимост.


Филмът е изграден от спомени на негови приятели, роднини, колеги, които са го надживели с вече 40 години, но спомените им са живи и образни и те успяват да изградят у нас представа за него като човек. Талантът на авторите на филма се изразява в много аспекти – прецизното проследяване развитието на личността на писателя, широкия спектър от биографични факти, натрупването на чувството за непоносимост, но също и професионалния и пестелив подбор на спомените, които са включили. Няма нито една излишна дума. И всички те говорят със сдържаност, но и с любов за Георги Марков и това прави филма не само достоверно документален, но също дълбок, проникновен и нежен.


Споделените спомени са съкровени и лични, остават в съзнанието ми дълго след края на филма и аз дописвам – чувството на непоносимост на Георги Марков към тоталитарната система създава рефлекс на непоносимост и на системата към него и тя го убива. Той заплаща с живота си своята непоносимост и непримиримост. Георги Марков е убит, но онзи следовател, който през 1951 г. се е опитвал да го обработва, е претърпял позорно поражение.


"Дневник" препубликува текста на Теодора Димова от портал "Култура". Акцентите са на редакцията.

Още по темата

Горещи теми

Още от Дневник

Гражданите на Великобритания и ЕС запазват правата си след Брекзит, обяви Мишел Барние
Цитат на деня: Бедността не е грях, когато взимаш 11 хил. лв. заплата
Гумите със зимни характеристики са задължителни от днес