1968 г.: Възмущението на комунистическите идеолози от "нашето чешко чудо"

© Анелия Николова, Дневник

Образци на социалистическия реализъм

На 8 декември 1967 г. секретарят на Централния комитет на Българската комунистическа партия (ЦК на БКП) Венелин Коцев е сред четвъртокурсници от Софийския университет. В компанията за студентския празник, в която високопоставеният овластен гост ухажва момичетата, е и Михаил Неделчев - тогава студент по славянски филологии. Литераторът се опитва да поведе разговор за Йордан Радичков, провокира партийния идеолог като "номинира" писателя за най-голямото отличие - Димитровска награда. Разговорът не потръгва, но Коцев кани студентите да го посетят в ЦК, в Партийния дом, за да им даде направените вечерта снимки.


"Отиваме ние в ЦК, качваме се с Венелин Коцев в асансьора за голям ужас на охранителите му, защото никой от тях не успя да влезе с нас, разказва Михаил Неделчев. Преди някой от нас да успее да каже нещо, Коцев ни изпревари с въпроса: "Е, какво, как ви хареса нашето чешко чудо?" И се впусна в злобна идеологическа тирада първо срещу направения именно по Радичков филм на режисьорката Бинка Желязкова "Привързаният балон", а след това и срещу всичко онова, което става в Чехословакия. Тогава видях какво е истинското отношение на комунистите към чешките събития, към Пражката пролет."


"Нашето чешко чудо", както властникът нарича филма на Бинка Желязкова, е забранено веднага след премиерата през 1967 г. Малцина са успели да го видят преди 1990 година - не е било разрешено да бъде прожектиран дори пред кинематографисти.



"Привързаният балон" е повод за комунистическото партийно постановление.


"За някои явления на идеологическия фронт"


В това постановление, което може да се види сред качените в интернет документи на БКП от държавната агенция "Архиви", с типичните клишета на времето се критикуват "сериозни слабости в някои звена". Казва се, че отделни творци и културни дейци "отстъпват от класовите позиции на марксистко-ленинската идеология, губят чувството си за гражданска и партийна отговорност". "Сериозна тревога предизвиква наскоро завършеният филм на режисьорката Бинка Желязкова "Привързаният балон" - селяните са представени като полудива тълпа... той е подигравка с героичните борби на народа..." Обвинената Бинка Желязкова е била партизанка.


Комунистическата критика застига и списанието "Младеж" с главен редактор Веселин Панайотов, защото в разговор за българската младеж се цитират "ненаучни теории за младежта като авангард и двигател на общественото развитие и по този начин фактически се отрича ролята на партията".


След критиката се възлага на Комитета за изкуство и култура да вземе мерки и "да не се допуска производството на филми, противоречащи на идейно-художествените задачи на българското кино", а на ръководството на комсомола (задължителната на практика комунистическа организация на младите) е наредено да укрепи редакцията на "Младеж", за да стане "боеви орган".


По същото време


В онези години официално предписаният на хората на изкуството стил е социалистическият реализъм. Комитети, художествени съвети, редакционни колегии и творчески съюзи бдят да няма отклонения от партийните комунистически канони. Най-зорко се наблюдава киното - както е казал Ленин "от всички изкуства за нас най-важно е киното". Най-масово е. Това не означава, че другите не се държат под око. Спирането на театрални постановки вече има история. Един от режисьорите на забранени спектакли е Леон Даниел, който по-късно ще каже пред в. "Култура" "Аз съм от хората на 1968 година и изглежда трудно ще се отдалеча от нея". След потъпкването на Пражката пролет по донос Леон Даниел е изпратен на работа във Врачанския театър. Обвинението - не е бил съгласен с военното нахлуване на войски от социалистическия лагер в Чехословакия.


През 1968 г. излиза книгата "Люти чушки" с епиграми на Радой Ралин и карикатури на Борис Димовски. Тиражът е конфискуван - опашката на прасе, нарисувано от Димовски, прилича на подписа на Тодор Живков.


На поета Константин Павлов е забранено да публикува. След нахлуването в Чехословакия му е забранено и да работи в издателството "Български писател".


Валери Петров пише, но не може да публикува "Самоизгаряне", след като Ян Палах се е запалил в центъра на Прага в знак на протест срещу влизането на войските от съветския блок в Чехословакия.

Милчо Левиев вече е създал "Джаз-Фокус", а малко по-късно, след като властта не пуска квартета на фестивала в Нюпорт, заминава за САЩ. "Единствено комунистите – което ще рече Властта – гледаха на джаза все още с подозрение. Страхуваха се от онова, което той като изкуство на импровизацията олицетворява – а именно стремежа на човек към Свободата", казва Милчо Левиев, цитиран от портала "Култура"...


В тези времена властта е загрижена за работата с младежта. Тодор Живков - човекът с най-много власт, е написал тезиси по темата. Ръководството на БКП в края на 1967 г. обсъжда как да се възпитава в дух на патриотизъм, в правилно съчетание с интернационализъм и в любов и дружба със съветския народ... Не е пропуснато напомнянето да се засили идеологическата работа и борбата против буржоазната идеология.


Тревога - възторг от чешкия пример


Въпреки цялата бдителност отговорните за идеологическата чистота са разтревожени. През 1968 г. на на 29 март пред Пленум на ЦК на БКП, на който се обсъжда положението в Чехословакия и е докладвано за съвещание на комунистическите партии на социалистическия лагер, Венелин Коцев казва: "Ние имаме сведения за някои кинодейци и театрали, които широко рекламират чешкия пример. Те и по-рано ни препоръчваха чешкия опит, но сега са просто във възторг него".


От всички сектори на изкуството най-лоша е nолитическата aтмосфepa в кинематографията, констатира Коцев. "Новото ръководство начело с Филип Филипов е изолирано. Нездравите
елементи държат партийната организация, те владеят Управи­телния съвет на Съюза на кинодейците и се опитват да налагат своя линия на развитие на кинематографията. Сега
се готвят на предстоящото отчетно събрание на Съюза на кинодейците да овладеят изцяло положението. Прояви на напускане на класовите позиции има и в печата; дадени бяха цял ред информации, в които събитията в Чехословакия се представят в невярна светлина..."


Изказването на Венелин Коцев продължава с примери за "клубове със съмнителна политическа репутация" сред младежта - "... в средата на март тази година в Софийския университет е учреден дискусионен клуб на студентите физици. Статутът на този клу6 е съшит от анархистични принципи. В него е записано ,че всеки има nраво да взема думата колкото пъти иска, да прекъсва всекиго... Програмата на клуба е политически объркана. В нея между другото се предвижда да се покани пред студентите представител на ЦК на БКП , който да даде обяснение защо има привилегии за кандидат-студентите - деца на активни борци против фашизма".


Идеологът е възмутен и от учредителна сбирка на "Клуб на младата интелигенция в София", състояла се в кръчма и казва: "Чуйте само какъв е дневният ред на учредителната сбирка, преписан от поканата: Първо, доклад - няма! Второ, вместо доклад - тостове. Трето - въпрос на инициатива". Следва изводът: "Към този клуб отдавна са устремени погледите на снобските
елементи на интелигенцията, които търсят свърталище и трибуна за утвърждаване на всичко онова, което не намира прием в програмите на театрите, радиото, телевизията и на страниците
на печата". Клубът е спрян два часа преди учредяването.


Никаква прошка


Венелин Коцев пледира да няма никаква снизходителност към такива тревожни прояви. Причината - трябва да се държи сметка какво влияние могат да окажат събитията в Чехословакия върху "политически незрелите елементи в средите на интелигенцията".


И той препоръчва изключване от БКП и изгонване от Кинематографията на "тези няколко души, които години наред тровят атмосферата и спъват работата на този толкова важен институт" /остават неназовани/. Продължава: "Такива отделни разюздани хора, каквито има и в други звена на идеологическия фронт, трябва да се поставят на място. Особено необходимо е да се прегледат внимателно кадрите във висшите учебни заведения и да се извадят оттам ония, които са доказали своята политическа непригодност. Възпитанието и обучението на студентската младеж трябва да бъде поверено на хора, предани на делото на партията, на социализма."


Изводът отново е: да се постави идеологическата работа по-здраво на класови, марксистко ленински позиции. Няма основание за тревога, е заключението на идеолога. От гледната точка на неговата среда се оказва прав за години напред.

Всичко, което е важно да знаете за:

Още по темата

Горещи теми

Още от Дневник

Цитат на деня: Бедността не е грях, когато взимаш 11 хил. лв. заплата
Протести? Няма. Никога не е имало. Никога няма да има
Гумите със зимни характеристики са задължителни от днес