Идва ли краят на политическата хармония в Швеция

© Reuters

Джими Окесон

При всички оправдани страхове, които имат шведите днес, те живеят в едно от най-проспериращите общества в света. Затова партии като "Шведските демократи" трябва да си останат там, където им е мястото – в периферията, пише "Дойче веле".


Преди изборите се наслушахме на всякакви спекулации - най-вече от страна на международните медии, които твърдяха, че дяснопопулистките "Шведски демократи" ще вземат 1/4 от гласовете и ще станат първа сила в парламента. Някои дори ги виждаха в новото правителство. Вярно е, че крайнодесните постигнаха добър резултат, но техните 17 процента не са онзи голям пробив, който бе очакван от самите тях.


От десетилетия в Швеция действа един политически модел, при който в управлението се редуват ту лявоцентристкият блок, ту десните партии - през последните години с лек превес на социалдемократите. Това негласно споразумение помежду им често водеше до правителства на малцинството, толерирани от съответно другата страна, за което управляващите си плащаха с известни компромиси в законодателно отношение. Резултатът от всичко това беше една политика на консенсуса, която неизменно се стремеше към хармония – а този модел невинаги допадаше на всички избиратели.



Холандският пример


Възходът на крайнодесните "Шведски демократи" обаче сега ще принуди утвърдените дясно- и лявоцентристки партии да търсят още повече сходства - за нуждите на възможна нова политическа констелация в центъра. Те биха могли да заимстват от опита на Холандия, където след относително доброто представяне на десния популист Геерт Вилдерс на миналогодишните избори беше възникнала подобна ситуация. Цели осем месеца трябваше да минат, преди в Хага да бъде съставено новото дясноцентристко правителство.


Холандците успяха да изолират Вилдерс и като не го допуснаха до управлението на страната, силно ограничиха ролята, която той играе в холандската политика. Днес той е безгласна буква - дългогодишната политика по изолирането му даде очевидни резултати, макар че в крайнодясното политическо пространство междувременно се появиха нови лица и формации.


Този пример може да покаже на Стокхолм, че е възможно утвърдените политически модели да бъдат разчупени и на тяхно място да бъдат създадени нови коалиции, които в по-голяма степен да отговарят и на волята на избирателите, отколкото редуването на едни и същи партии във властта.


Всички утвърдени партии декларираха преди изборите, че няма да правят никакви договорки, нито ще сключват съюзи с "Шведските демократи". През последните седмици някои от по-малките партии бяха започнали да кокетничат с тази идея. Големите партии обаче трябва да ги предупредят, че подобни експерименти са опасни. Не бива да се забравя и това, че на тези избори 83% от шведите не подкрепиха десните популисти.


Те обаче явно влияят на част от общественото мнение - особено в определени социални среди. От утвърдените партии сега зависи това влияние да не се разраства. Вярно е, че за проблемите около миграцията в Швеция и за грешките от миналото трябва да се говори открито - страната се нуждае например от повече полицаи и учители, както и от друг тип интеграционна политика. Но на шведите трябва също така да бъде напомнено, че независимо от някои основателни техни тревоги те продължават да живеят в една от най-проспериращите и сигурни страни в света.


Част от успеха на ръководителя на популистите Джими Окесон несъмнено се дължи на умението му за публични изяви. Със своя вид на преуспяващ адвокат той несъмнено би спечелил симпатиите на всяка тъща. Облеклото му е подчертано изискано, усмивката му – подкупваща, а приказките станаха междувременно толкова умерени, че много шведи изобщо не го възприемат като крайно десен или опасен политик.


Най-нормална политическа партия?


Окесон успя да направи така, че партията му да изглежда като най-нормално политическо движение. "Шведските демократи" обаче са свързани с неонацистките среди – кафявото им минало може да се проследи назад до 80-те години на миналия век. Още по онова време те неизменно се движеха в крайнодесния спектър на шведската политическа сцена. Окесон отрича, че идеологията на партията му е расистка или антиислямска, но е достатъчно да припомним някои негови цитати от недалечното минало, за да се уверим в противното.


По-късно от някои други европейски страни Швеция все пак беше споходена от вълната на национализъм и от новата политика на идентичността, която се обявява срещу чужденците и Европа и която издига лозунга "Швеция на първо място". Подобни развития има например в Унгария, Полша или Италия. "Шведските демократи" обаче са в пълен дисонанс с утвърдената политическа култура на страната, залагаща на хармонията и умереността. Отсега е ясно, че битките в шведския парламент ще стават все по-ожесточени и безпощадни. Затова утвърдените партии ще трябва да напуснат своята "комфортна" политическа среда и да се захванат активно с проблемите, които карат хората да се страхуват и тревожат. Ако те не намерят пътя към едно ново мислене и не променят политическия си стил, възходът на крайнодесните популисти може да се окаже необратим процес.

Още по темата

Горещи теми

Още от Дневник

Милениълите: кое е последното поколение, което ще помни света преди интернет
България е между Уганда и Монголия по икономическа свобода
Правителството предложи на президента 10 нови посланици