"Иван оди дома!" - разказ за случка с български туристи в Чехословакия след 1968 г.

© Архив на Златка Чолакова

Разказът "На каквото си постелеш, на това ще легнеш" от Златка Чолакова /1899-1985/ описва преживяване в Чехословакия в началото на 1970-те години, като участничка в туристическо пътуване. Той е свидетелство за отношението към събитията от 1968 г. и близкия спомен за тях у една възрастна българска писателка, почти забравена по това време. Изминали са няколко години от нахлуването в Чехословакия и група български туристи заминава на екскурзия с автомобили. Това, което впечатлява Златка Чолакова в случката с българските туристи в Татрите, преди всичко е липсата на способност у една част от тях да осъзнаят какво се е случило с чехите и словаците и каква е българската намеса и отговорност в тези събития. Тази поразителна нечувствителност, която проявяват както водачът на групата туристи, така някои от участниците в екскурзията, карат Златка Чолакова да постави този свой разказ в поредицата "Внуците на Бай Ганьо".


Този разказ е сред многобройните непубликувани текстове на Златка Чолакова, останали в архива й. През 1930-те години тя е известна авторка на книги за Америка, Египет и Скандинавските страни, но пътеписите й от времето на социализма остават неиздадени. През 2016 г. част от тях бяха поместени в книгата "Да излезеш от сянката. Непубликувани произведения на Златка Чолакова и Олга Чавова". Съставителки са Нурие Муратова, Кристина Попова и Жоржета Назърска. Книгата е отпечатана от Университетското издателство "Неофит Рилски" – Благоевград.
"Дневник" публикува част от разказа.


Татрите в Чехословакия са място за отдих не само за тукашните хора. Те са пълни с чужденци, които идват с големи автобуси и пълнят хотелите. Или пък пристигат с леки спортни коли и изпълнят малките къщици, които носят английското име "бънгало". Та една такава върволица от четири български коли пристигна в Татрите, именно в местността Бистрица. Колите, не че бяха българска фабрикация, но бяха купени с валута от България и носеха български номера. Тази група беше от хора, организирани в Туринг клуба на София. Водач й беше Иван. Няма нужда да му казвам името, защото поради своята пъргавина и сръчно водене на колата, която просто хвърчеше, всички му викаха Иван Фърчилото. Та тоя Иван Фърчилото доведе групата в Татрите, за да ги настани в бънгала да си починат, пренощуват и после да продължат пътя си из цяла Европа...



Той се почеса под огромния черен каскет... С тоя каскет и мустачките Иван много напомняше гордия изглед на Сталин...


Като влезе в ресторанта, неговата фигура привлече вниманието на персонала. Те почнаха да си шепнат: Тоя като Сталин!


И това стигаше, за да се разберат помежду си. От очите бликна лъч на омраза при това име. То им заговори за войната, за съветската армия, които дойдоха по стъпките на германците. И сега изведнъж тоя нов човек с такъв изглед заговори на управителя на ресторанта на руски език, твърде разпространен у нас:


- А вие, пане, руснак ли сте? – го запита той още преди да му поиска паспорта.
Българинът отговори отрицателно дори с главата си и поиска маса, за да обядват на нея 16 души българи.


...Той не знаеше, че в тая местност през 68-а година пристигна и група български войници. Те се опитаха да вразумят словашките бунтовници. Да ги повърнат отново към строящия се социализъм с помощта на шмайзерите си. Това място се нарича и днес Бистрица. Никой тук не беше забравил как тогава войниците се целеха дори по техните деца, за да накарат родителите им да се предадат на "окупаторите". Това са минали работи и Иван не можеше в тоя момент да си ги спомни. Ала паметта на тукашните хора не беше дотолкова отслабнала И затова управителят на хотела повторно запита:


- Вие руснак ли сте?
- А, не – с национална гордост възкликна Иван – аз съм българин!
- Значи от окупаторите, нали? – с изкривено лице каза управителят.
- О, не, ние сме туристи. Идваме с колата си да посетим вашите Татри и да обядваме във вашия ресторант, като нощуваме в бънгало. След това ще продължим из Европа, в Германия и
- Добре, добре, искате да останете и обядвате тука ли? – спокойно каза, като овладя себе си управителят.
- Да, искаме храна в ресторанта, но ще живеем не в хотела, а на бънгало. Знаете, там е по-евтиничко за нас. Пък можем и да си послужим с нашите продукти. Донесли сме си домати, чушки, луканка. Вие много тънки ястия правите, пък нашите хора са свикнали на червеничка супа, та
- Червена като кръв, нали?


Тия думи и тонът на управителя накараха Иван изведнъж да трепне и се изплаши.
"Какво иска да каже тоя човек, та ми напомня за кръв. – си помисли той. Може би, ама от тогава са се минали вече 5 години". Чехите се усмириха дори в Прага, радват се на свободата си. Вече не възстават против социализма, от който се бяха толкова много изпоплашили. Ето, че изведнъж тоя човек му казваше "кръв". Дали пък не искаше да напомни за събитията в Прага? То това там в центъра може, но тука в Балкана, в Татрите, де ти го знаят какво са правили войските. Войска, можеш ли я заптиса...


- Кога ще доведете вашите хора? В 12 точно можете ли?
- Разбира се, ние сме вече хора с европейска култура и възпитание. Българите в душата си са туристи. Точно в 12 ще бъдем тука на масата.
- На оная маса ще се разпоредя да ви приготвят – посочи управителят една маса близо до стената, далеч от прозореца.


Фърчилото изхвърча при своите хора и им свирна със своята шофьорска свирка, за да ги събере. Някои вече бяха разтворили чантите си да си извадят от там храна и да си я носят със себе си в ресторанта...


- ...учете се на култура и на културно държание. Каквото ви дадат това и ще ядете на масата. А сетне си дояждайте в бънгалото каквото си носите. Аз вече му предложих коняк "Плиска". Той уж отказа, но ще го приеме, какви ще ги дъвче? Кой хотелиер се отказва, като му подхвърлиш нещичко българско? Те тука мрат за сливовица и нашите коняци. Да сте готови, като ви свирна след един час да се явите тука, да сте дисциплинирани. Групово ще отидем, като добър колектив, за да се представите както трябва. Пък вие тъй си похапнете тука в колата като ви е мерак за нашенско. Никой няма да ви види...


...Когато подир час Фърчилото свирна със свирката си, за да ги събере, защото се бяха пръснали, веднага край него се насъбраха, наизлизаха от колата, като още дъвчеха суджучета или кашкавал.


- Браво, похвали той колектива си. Тъй ви харесвам, култура е това. Европата да ни види какво е то ред и дисциплина! Българите за пример да им служат. Масата ни е определена. Дамите добре се пременили, роклите да имат най-много 25 сантима дължина. Стига толкова, ние от Париж се водим!


Дамите носеха и големи чанти, защото в тях имаше по нещо, което бяха приготвили за разменна търговия – ще дадат нашенска ракия, а ще получат тукашна вносна стока.
Влязоха в ресторанта, управителят им показа масата със студен поклон, като запита съвсем официално:
- Всички ли дойдоха?
- Да, всичките – му отговори Фърчилото – 16 души, дами и кавалери. (Той като усвоил вече местните обичаи, не казваше другари, а дами.) – Колата оставихме навън, при бънгалата, защото още не са приготвени леглата.


Българите, както шумно влязоха, тъй шумно и дръпнаха столовете, за да насядат около масите далеч от прозореца. Погрижил се беше човекът да не им е студено, да не им духа от прозореца. Донесоха им поливката. Някои се мръщеха като я сърбат, други не искаха да я пипнат, че нямала барем малко пиперец. Свинското хубаво, тлъсто, ама без хляб хапва ли се, като трябва да гълташ тия кнедли? От поливката някои покапаха на бялата покривка. Тлъстото свинско също течеше от някои вилици, като нямаше хлебец да го затиснеш.


- Ох, пардон, оцапах ви бохчата! – пошегува се някой като напомняше някогашния посетител тука с дисагите и гюловото масло. Сега носеха само коняк, и то "Плиска" и троянска сливовица.
- Ама и вие сте едни – разсърди се като на шега Фърчилото – Цялата Европа обиколихте и още не можете да ядете като културни хора! Все ще разсипете по покривката.
- Саде кнедли, да бяха дали малко хлебец, тогава да хапнеш човешки. А те пък и покривката да пазим чиста, зер бълха ще ги ухате да я операт.
- Със свинско не се дава хляб, хапнете го тук тъй, пък ще си добавите хляба в колата.
- А ти защо не се пазари с хляб да ни дадат манджата?
- Претенции! – разсърди се Фърчилото – Можеш ли да искаш в такъв ресторант? Не го ли виждаш оня там, управителя, като бог те гледа от облаците, та ще му и претендираш за един залък хляб...


...На всички Фърчилото отговори с две думи:
- Хайде стига, излизайте. Ял, не ял, сега ще плащаме. Дояждайте си суждучета, горнооряховски ли, троянски ли, каквито имате Аз ще платя.


Когато след продължилия час обяд, българските туристи излязоха навън с надеждата да се нахранят по нашему те всички изохкаха, завикаха и някой се затича обратно в ресторанта да търси Фърчилото. Гледката беше неочаквана и при това ужасна! На всичките коли беше нарисувано с разкривени букви, с блажна зелена и червена боя, по български. Очевидно някой малко грамотен човек го беше нарисувал. На всяка кола беше написано:
ИВАН ОДИ ДОМА!


- Брей, какво е това? – викаха възмутените българи. – Написано с блажна боя? Как сега ще го махнем? Как да го изтрием!
- Резил, маскарлък!


Оня, който отиде да вика Фърчилото, се върна заедно с него и пътем не успяваше да му обясни, защото го посрещнаха виковете на туристите:
- Това е безобразие! Как ще пътуваме с такава наплескана кола?


Извикаха Фърчилото още преди да успее да предложи на управителя една бутилчица "Плиска". Той тъкмо щеше да каже, че има и за съдържателя на бънгалото, когато го извикаха.
- Кой го е направил тоя маскарлък! – кипна както и другите и самият Иван Фърчилото. – И аз съм взел да му подарявам коняк!
- Изтрийте го с каквото можете, а пък аз ще отида да му потърся сметка как тъй си позволяват да цапат нашите нови коли! И при това ние ще пътуваме с тях по света! В такъв ли фасон ще се покажем?


И той бързешком отиде пак при управителя, който беше му отказал подаръка. Все тъй спокоен и невъзмутим управителят го посрещна, без да каже нито една думичка.


- Отде пък ми знаят името? – завика Иван строго и възмутено на управителя. – Мене ли ще ме правите за резил, защото аз другарски постъпих и ви донесох подарък, както от край време се прави. Братя нали сме?


Докато навън стържеха, миеха с бензин или нафта написаното с блажна боя по колата, Иван продължаваше да се сърди и да иска обяснение в ресторанта.
- Тука няма ли полиция, милиция, която да намери тия калпазани, които ни омаскариха колите и ще станем за резил, като пътуваме из Европа.


Управителят мълчеше и го гледаше все тъй студено със сивосините си очи, без да трепне ни един мускул на лицето му, без да отговори на такъв водопад от възмутени приказки, от възклицания, от обвинения. Най-сетне Иван Фърчилото като малко се наприказва и изля възмущението си, запита:


- Ние сме туристи. Къде е тука милицията да ни защити? Ние сме туристи – повтаряше той в яда си – не сме някакви авантюристи! Ами сега кой ще ни плати разноските, като се разваля боята на колите? Те не са какви да е коли, купени са с валута, за тях песен не са пели, я!


Управителят не се дори усмихна, макар да знаеше какво се беше случило и за което той самият се погрижи, та постави гостите си далеч от прозореца. Чак когато ядосаният Иван Фърчилото излезе и се върна втори път при управителя да иска от него помощ и съдействие, за да намерят злосторниците, управителят му посочи вратата. Все тъй невъзмутимо той поклати глава, посочи навън неопределено към Татрите и каза спокойно:


- Глас народен! Каква милиция търсите тука? На каквото си постелеш, на такова и лягаш.


Иван си излезе като си мислеше:
- Уж Балкан, а пък всичкото знаят тука, каквото ставало в Прага! Войници, можеш ли ги заптиса? Добре са ни послали, та ние да легнем.


Дори бънгалата бяха все още заключени. Нямаше къде да легнат и си починат, както се готвеха. Уж туристи, а пък ги взеха за авантюристи, че не им даваха барем едно легло да си отдъхнат от дългия път. И това ми било братя!

Всичко, което е важно да знаете за:

Още по темата

Горещи теми

Още от Дневник

Заради Ванко 1 "Нова телевизия" ще промени критериите за участници във "ВИП Брадър"
Съдът запорира имуществото на Трайчо Трайков (допълнена)
Най-големият индийски производител на автомобили стъпи официално в България