Иван Твердовски: Ако си мълчим, скоро всички ще ни качат в един вагон и ще ни отправят на север

© Личен архив

Режисьорът Иван Твердовски

Иван Твердовски бе сред режисьорите, придружили филмите си по време Дните на руското кино в София и Варна. Роден е на 29 декември 1988 г. в Москва. Син е на известния документалист Иван Твердовски. Завършил е ВГИК през 2011 г. Занимавал се е с живопис в Школата по акварел на Сергей Андрияки. Дебютът му в игралното кино е "Помощен клас" (2014). Има няколко награди, включително и в програмата "На Изток от Запад" в Карлови вари. Следва "Зоология" (2016) със Специалната награда на журито в Карлови Вари и др. Тук Иван Твердовски показа новия си филм "Подхвърлен" (2018) – също със Специалната награда на журито от Карлови вари. Срещнахме се по време на "Любовта е лудост" във Варна.


    Иван, и трите Ви филма досега са съвременни, остри и заснети в различен ключ. Как решихте да се занимавате с игрално кино?
    • - Всъщност това за мен беше необичаен избор, тъй като се подготвях да се занимавам с документално кино още от детството. Струваше ми се доста приключенско. Но когато кандидатствах във ВГИК, Алексей Учител събираше експериментален клас. И като ме приеха, открих, че ми е интересно да работя с актьори, да снимам постановъчни кадри... След като завърших, направих 8 документални филма – 1 пълнометражен и 7 късометражни. Продуцентката Наталия Макрицка, която стои зад "Изобразявайки жертвата" и "Юриев ден" на Кирил Серебренников, ми предложи сценария на "Помощен клас" и така тръгна моят път в игралното кино.
    • Невероятно е – 29 години, 3 успешни филма и всеки е крачка напред. Прави впечатление, че в "Разходка" (2003) Алексей Учител работи с актьори от театъра на Пьотър Фоменко, а за своя дебют "Помощен клас" Вие се доверявате на актьори от "Гогол център" на Кирил Серебренников. Дали пък не е приемственост между учител и ученик?


      - Не знам. Когато Учител снимаше "Разходка", най-търсените и интересни актьори бяха в театъра на Фоменко. Когато аз снимах "Помощен клас", най-популярните актьори бяха от "Гогол център". Познавах ги, явиха се на кастинг и ни убедиха, че са най-добрите в Москва. Всъщност още са най-търсените и мисля, че са по-добри отпреди.


      Преди "Помощен клас" не бях гледала Наталия Павленкова, която играе майката на главната героиня Лена (момиче в инвалидна количка), а после е в центъра на абсурдния филм "Зоология".



      - Тя е известна театрална актриса. За първи път се снима при мен в дипломната ми работа "Сняг" – късометражка в жанра мокюментъри, която заснех през 2010 г. Тогава се запознахме. Тя ме научи да работя с актьорите. А сценария на "Зоология" написах изцяло за нея.


      Дебютът Ви се занимава с деца с увреждания, с първата любов и с жестокостта на заобикалящата среда. Вторият филм е фокусиран върху Наташа – невзрачна служителка в зоопарк, която живее с майка си и е неудовлетворена, а на всичкото отгоре й се налага да свикне с порасналата й опашка. "Подхвърлен" разказва за 16-годишния Денис, изоставен от майка си като бебе в интернат и израснал там. Днес тя идва да го вземе, за да поживее с нея. Тъй като е закъсняла, директорът не разрешава, но майка и син избягват. Москва се оказва луксозна и тъмна – разпътната майка въвежда Денис в престъпна група, свързана с подхвърляне нощем на деца пред колите на набелязани богати хора за рекет. В нея са полицай, прокурор, съдия, адвокат, лекар... Денис е избран, защото страда от странна болест – не чувства болка. В един момент той отказва тази "работа" ... Филмът е дръзко предизвикателство. Плющи като шамар. Как ви хрумна този драстичен сюжет?


      - Четири години се занимавах с документален проект за руската полиция и още не е завършен. Срещнах полицай, който използваше деца да се хвърлят под коли, появяваше се начаса и така изкарваше пари – у нас това често се случва. Всъщност във филма ме занимават вътрешните отношения, липсата на закони... Исках да осмисля времето ни. Цяло поколение деца, които днес са на 18 години, са израснали при един президент. Вече зрели хора, те не знаят друго освен тази политическа система. И като следствие, разбира се, виждат, че всеки, свързан с държавата, с много или малко власт е аморален. В днешното ни общество това се смята за нормално. И всички си затварят очите. И не забелязват чудовищната катастрофа наоколо.


      В края на "Подхвърлен" баровецът, набелязан за жертва, но успял да се спаси, казва на Денис: "В Русия има два типа хора – подхвърлящи и подхвърлени. Вторите са милиони". Филмът е метафора на днешна Русия.


      - Към това съм се стремял.


      © Личен архив

      Кадър от "Подхвърлен"


      Преди прожекцията казахте, че филмът е в подкрепа на Кирил Серебренников, който от година е под домашен арест, и на осъдения Олег Сенцов, гладуващ повече от 110 дни.


      - За мен това е важно, защото е страшно – няма никаква свобода. Но хора с моите политически възгледи в Русия са адски малко – да си против Путин се смята за непатриотично (смях). А аз обичам страната си, просто й желая друго бъдеще. Не искам да живея в този политически модел. И затова снимам филми. Навремето затваряха хора с различни възгледи, но те бяха неизвестни, а сега това са наши приятели, какъвто е Кирил Серебренников. И имаш усещането, че все повече опасността се приближава към теб. Ако си мълчим, скоро ще ни качат в един вагон и ще ни отправят на север.


      Откривам връзка между "Подхвърлен" и "Нелюбов" на Андрей Звягинцев и "Аритмия" на Борис Хлебников – с първия е родителското равнодушие към детето, с втория – Бърза помощ, но показана от друг ракурс.


      - Да, има някакви близки мотиви, макар че съм равнодушен към "Аритмия" – разбирам го, но не ме хваща емоционално. Що се отнася до "Нелюбов", той е много хладен, но ми е интересен, защото предизвиква дебат.


      Как открихте прекрасния Денис Власенко?


      - Имаше кастинг и той дойде още първия ден. Студент е във ВГИК, където рядко има добри актьори – повече е институт за режисьори, оператори, сценаристи... Но Денис се оказа талантлив и обаятелен.


      © Личен архив

      Кадър от "Подхвърлен"


      Визията в трите Ви филма е различна, както и операторите, но "Подхвърлен" е сниман в нисък ключ и е много красив. Откъде е операторът Денис Аларкон Рамирес?


      - Баща му е аржентинец, а майката – рускиня. В Русия е известен оператор, но снима мейнстрийм. Хареса му сценарият, излезе от голям проект заради моя филм и съм много щастлив, че на "Кинотавър" в Сочи получи награда за операторско майсторство.


      Какво е отношението Ви към киното на Алексей Балабанов?


      - Обичам го. С него съм израснал. За мен Балабанов е абсолютният връх в руското кино.


      След филма Ви имах усещането, че съм гледала приближение до предизвикателното кино на Балабанов – като съвест, смелост, безкомпромисност...


      - Старая се (смях). Изключително ми е приятно да чуя това, но съм още далеч от неговото равнище. За мен е важно да правя кино, за да изразявам идеите си. Не разбирам колегите си, които снимат комерсиални филми. Например комедии. Киното е любов, но всеки път при мен се оказва много сложна.


      А сте неприлично млад.


      - Е, не съвсем. Не съм на 18! Но да, имам късмет.


      Гледате ли кино?


      - Ако снимам или монтирам – не. През останолото време – много.


      Имате ли любими режисьори?


      - Менят се през годините. Например, когато тръгвах да снимам "Подхвърлен", най-любимият ми режисьор беше Кира Муратова, макар че не я разбирах. Преди две години започнах да гледам наново филмите й и бях потресен. Всъщност тя е може би най-важният режисьор в моя живот. Имам усещането, че от мен си тръгва Ларс фон Триер. Напоследък ми стана скучно с него. Чакам с нетърпение новия му филм, а иначе "Порейки вълните" е сред най-любимите ми.


      Кога ще излезе "Подхвърлен" по екраните в Русия?


      - През ноември.


      Очаквате ли спокойно разпространение?


      - Ще бъде ограничено, защото ситуацията с авторското кино в Русия е доста сложна. Що се отнася до чужбина, имаме полски дистрибутори, които са доста активни.


      За какво мечтаете?


      - За безкрайна любов, за много пари и време.

    Още по темата

    Горещи теми

    Още от Дневник

    Мъж и жена бяха задържани заради продажба на над 90 старопечатни книги
    Нелегалното производство на цигари не е престъпление, напомни Цацаров на депутатите (допълнена)
    Какво пише в документа, заради който евродепутатите санкционираха Унгария