Вината не е на българите (откъс)

© Дневник

Писателят Георги Марков, на когото е посветен романът

По повод 40 годишнината от смъртта на Георги Марков издателство "Колибри" подготвя ново издание на романа "Господин М." на Георги Тенев, но като аудиокнига. Проектът е реализиран в "Сонус студио" под звуковата режисура на Александър Симеонов, а текста чете авторът на книгата.


Част от аудиокнигата, предоставена специално за читателите на "Дневник", може да слушате в материала "Книга за слушане: "Господин М.", или роман за Георги Марков" тук. Публикуваме и откъс от романа "Господин М.", заглавието е на редакцията:


- Ти харесваш чеха Хавел, възхищаваш му се. Той учеше химия и ти учеше химия. Той стажуваше в лабораториите, ти също беше технолог-химик. Той започна да пише пиеси и ти също пишеше пиеси. Но признай ми, за какво тъжиш? Преди две седмици по "Свободна Европа" ти говориш, че напразно правителството в Прага предлага паспорти, изходни визи и улеснения за интелигенцията, за Вацлав Хавел, та дано да се махнат от Чехия. Да, така е, те не напускат. Ти каза и това ти е болката, че никакви арести, затвори, тайни отвличания и побоища в горите, изхвърляне от жилищата, уволнения от работа, никакви гонения не дават в Чехия обичайния съветски резултат. Творческата интелигенция не иска да напусне страната си, защото знае, че това е тяхна страна, че хората са техни. Теб те боли, че ти трябваше да напуснеш България. Да се бориш със зъби и нокти тъкмо за изходна виза и паспорт. После за продължения на паспорта, докато си в Италия, за продължение на паспорта, докато си в Лондон. Защо? Каква е разликата между българите и чехите? Защо български войски ходиха в Чехия да спасяват комунизма, а не чешките войски у нас?



– Не е вярно.


– Кое не е вярно?


– Вината не е на българите.


– Защо не остана в България тогава?


– Този въпрос мога да си го задавам аз, не вие на мен.


– А отговорът? Има ли отговор, може ли все пак да го науча? – вдигна вежди непознатият.


– Вероятно не съм притежавал истинско чувство за гражданска честност и доблест, това е – отговори М.
– Добре, хайде стига глупости. Аз ти нося нещо.


И непознатият бръкна във вътрешния джоб на палтото си. М. почувства, че му прилошава, усети за миг, че може да загуби съзнание. Не разбираше точно защо, кое в това движение, това бъркане в джоба го порази. Онзи не извади оръжие, не измъкна нищо ужасяващо или страшно, в ръката си държеше просто хартиен плик. Отвори го и от него извади няколко тетрадки малък формат. М. почувства още по-силна вълна на мрак и ужас, защото, без да е видял надпис или почерк, разбра, че това са тетрадки от спомените на Пешев.


– Да, неговите са – прочете мислите му мъжът в черно. – Световен, взривоопасен потенциал. Четири тетрадки. И, уверявам те, че няма нищо нечестно, намерени са след смъртта на автора. Разказва за присъдата си и е нещо като изповед. Тук е всичко, включително истината около спасяването на евреите. Останалото от мемоарите си той сам е предоставил на Архивния институт, както е била уговорката. За тези четири тетрадки знаем ти, аз и още някой. Има какво да прочетеш и има какво да напишеш. Сега ще ти дам също първите страници от досието му и от протоколите на Народния съд – и непознатият отвори отново плика.


В куфара ми има още хиляда страници от самото досие. Ти не се върна при стареца, остави го да те чака. Можеше просто да му кажеш, че не са ти дали достъп до документите. Но ти не искаше да се връщаш, да го виждаш как се съсипва в самота и безнадеждно чакане. Така, предполагам. Какво щеше да ти струва, можеше да го излъжеш по някакъв начин. Но ти постъпи принципно, стопи се като във вода. Може би Пешев заслужава все пак да размислиш и да напишеш. Да проучиш внимателно тези изключителни извори. Както виждаш, всичко тук са оригинали. Накрая може да се окаже, че Живков изобщо не е имал участие в еврейските протести. Това сигурно ще ти хареса, а на хората в София – не. Може би предстои едно голямо развенчаване. Статиите ти до днес са прекрасни, но много локални. А и кой се интересува от съдбата на българите, дори те самите вече не се вълнуват от себе си. Но еврейската тема ще даде на всичко това мащаб и размах. Еврейската тема и заговорът за Нобеловата награда. Повярвай ми, че между теб и Вацлав Хавел има една-единствена разлика, хайде – две. Първата е, че той се бори с комунизма преди всичко защото е наследник на аристократи и не може да го разбере. А ти си идеалист, със съвсем среден социален произход. Утопията те привлича и те завладява, иска ти се да мечтаеш за нещо невъзможно. По този повод заповядай един подарък. Ето, мисля, че се казва "Победителите на Аякс".


Мъжът отвори другото крило на черното си палто, отвътре извади продълговата папка и я подаде на М.:


– Това е лично за теб, за да разбереш какво предложение ти се прави и какъв е разговорът ни.
Да, това беше неговият оригинал, машинописният текст. Девет години оттогава. Не искаше да я разлиства, не сега, не в присъствието на този човек.

Още по темата

Горещи теми

Още от Дневник

Джошуа срещу Поветкин - мач с предизвестен край или нещо повече
На Запад е трудно, но в България се задушавам
България отбелязва 110 години независимост