Филип Лхамсурен: Човек трябва да надхвърля собствените си представи за това какво е голямо

© abandonedroads.com

Филип Лхамсурен обяви, че е завършил успешно своята експедиция "Прегръдката на Амазония". Приключенецът премина през много изпитания и се справи с целта пред себе си. Той се движеше сам – с кану, колело или пеш, и осигуряваше прехраната си сам. Желанието му беше да стане третият пътешественик в света, преминал със собствени сили през амазонската джунгла. След края на експедицията Лхамсурен остава още няколко седмици в Манаус, за да довърши изследванията си. Пред "Дневник" той разказа за преживяванията и уроците, които е научил по време на експедицията.


Какво изпитвате след края на експедицията в амазонската джунгла?


- Удовлетворение най-вече за това, че съм жив и здрав. Не чувствам нищо грандиозно. Просто се случват нещата, не усещам тържественост или облекчение. Може би най-точната дума е благодарност. Толкова пъти съм сънувал достигането до финалната точка, че не беше като да го изпитам за първи път. Някъде в себе си човек е готов за нещо, което трябва да извърви и да стигне до него. Вътре в себе си винаги сме с една крачка напред. Затова за моите усещания не е нещо ново.



Как премина последният етап?


- Най-важното е, че мина бързо, тъй като имаше много улеснения откъм движение през гората, защото имаше много пътечки. Имаше сеч на места и земеделски площи. Налагаше ми се и през доста реки да мина с надуваемата лодка, която нося. Проблемът беше, че имах травма на десния крак. Не беше много приятно вървенето, но пък беше улеснено. Така че бяха 50:50 нещата.


Постижението ви е много значимо, но вие говорите за него без еуфория. Защо?


- Каквото и да говори човек, природата има последната дума. Аз говоря от това, което съм в момента. Отстрани знам, че изглежда като нещо голямо. Но когато мине отвътре, човек сменя гледната си точка. В никакъв случай не е само до уменията, а има и късмет.


Фотогалерия: "Прегръдката на Амазония" - емоциите на Филип Лхамсурен от дъждовната джунгла >


Кои са уроците, които научихте по време на експедицията?


- Уроците са много и не са само от външната среда, а са и от собствените ти реакции. В някои моменти се наблюдаваш отстрани как действаш в дадена ситуация, как променяш решенията си. Въпреки всичко оставаш гъвкав, за да продължиш. Винаги влизам в университета на експедицията със съзнанието, че има много уроци. Така, както е в един клас - имаш различни предмети. В пътуването си обгърнат с това, което се случва. А и уроците не са нови, а са добре забравените стари уроци и човек трябва да си ги припомня.


Кое е най-ценното, което взимате за себе си след тази експедиция?


- Това, което този вид природа ме научи - как съществува. Това е най-ценното, то е рядко. Когато си поставен в тези условия, учиш много по-интензивно. И си като на изпит - не трябва да грешиш. За мен това е най-ценното, защото човек трябва да надхвърля собствените си представи за нещо голямо. А за мен това е голямо - да учиш от джунглата с нейната специфика. Аз сигурно съм научил само 20% от нея.



Какви са впечатленията ви за влиянието на човешкия фактор върху природата в Амазония?


- Всеки човек има своята истина, а аз казвам това, което виждам. Като цяло човек използва не много честно природата. Замислям се, че има много хора, които живеят добре и в града и това е техният начин на живот. Не могат и не бива да живеят в природата, защото това не е тяхното. Това, което се случва, е, че природата не е безкрайна и свършва и ѝ трябва време да се възстанови, а като не ѝ се дава време, не е окей.


В последно време е клише да се говори какво се случва с природата. Въпреки всичко хората си цапат, произвеждат, замърсяват... Тук в Амазония хората, които разрушават природата, на мен ми помагат - хранят ме, упътват ме, държат се добре, но те просто не могат да разберат точно какво правят. Те имат други стимули, искат да имат добър живот, а не го правят, защото не обичат природата. Човек просто трябва да има повече информация, да учи. Всичко става от необразованост и от тесногръдие. С учене става всичко в крайна сметка.


Мислите ли за следващото си предизвикателство?


- Разбира се, но преди това трябва да докарам докрай тази експедиция. Плановете ми са да направим филм и книга за нея. Надявам се в края на зимата да са готови.


© abandonedroads.com

Още по темата


Изпращане на видео

Последни

Радостин Стойчев: Не можем да допуснем две загуби срещу Иран у дома
Елиуд Кипчоге: В бъдеще 1 милиард души ще бягат маратони и рекордът ми ще падне
Константинов: Три победи ще са над очакванията на всички, но са възможни

Топ видеа

Видео: Американка счупи рекорда за най-висока скорост на колело, като стигна близо 300 км/ч
Алегри: Ако имаше видеоповторения, Роналдо нямаше да бъде изгонен
Продажби с песен и танц - какво е да си уличен търговец в Куба

Още от Дневник

Само 10 дни преди референдума в Македония България се въздържа да подкрепи Заев
Роналдо беше изгонен в първия си мач за "Ювентус" в Шампионската лига
Мъж и жена бяха задържани заради продажба на над 90 старопечатни книги