Какво владеят в Сирия Асад, Турция, бунтовниците, САЩ и кюрдите

© Associated Press

Докато силите на сирийското правителство се подготвят за битката за провинция Идлиб, зоните на влияние на бунтовници и чужди сили в страната изглеждат ясно очерптани след 7 години и половина война.


"Ройтерс" обобщава разположението на различните участници в конфликта в Сирия.


В началото на конфликта Сирия беше сложна мозайка от зони под контрола на враждуващи групи. В последните години обаче сраженията "опростиха" границите и страната сега е разделена на няколко зони на контрол, пише агенцията.



Зони под контрола на правителството


В най-трудните си моменти през 2015 г. президентът Башар ал Асад и режимът му контролираха по-малко от една пета от Сирия. Откакто Русия влезе във войната обаче, обширни райони от Сирия се оказаха под контрола на Дамаск.


В момента това е в сила за над половината от територията на страната. Сред правителствените зони на контрол са най-населените райони на Сирия - големите градове, крайбрежието, границата с Ливан и по-голямата част от тази с Йордания, както и централната сирийска пустиня и основните газови находища.


Бунтовниците


1) Идлиб


Бунтовническите групи, които директно са подкрепяни от чуждестранни военни сили, сега контролират само северозападния район, който обхваща по-голямата част от провинция Идлиб и малки части от съседните Латакия, Хама и Алепо.


Най-силна в района е "Хайят Тахрир ал Шам" - джихадиски съюз, оглавяван от бившия официален клон на "Ал Кайда" в Сирия (известен някога като "Ан Нусра") и считан за терористична организация от ООН, САЩ и Турция. Анкара също събра няколко от другите по-големи бунтовнически групи в конкурентен съюз - Националния фронт за освобождение.


© Reuters


В района, който граничи с Турция, живеят около 3 млн. души, половината от които вече са избягали от домовете си според ООН. Сред тях са над половин милион от други бунтовнически анклави, избрали да бъдат откарани там с автобуси съгласно сделки, с които бунтовниците се предадоха, а не да се върнат под управлението на Асад.


Турция, Русия и Иран се съгласиха преди година да направят Идлиб "зона за деескалация", за да ограничат сблъсъците. Условията на сделката обаче така и не бяха оповестени, а и тя не обхващаше джихадистките групи.
В района има множество наблюдателни пунктове на турската армия по линията между бунтовтическите и правителствените сили.


2) Бунтовнически територии с подкрепата на Турция


Турция проведе две кампании си в Сирия през 2016 и 2018 г. в подкрепа на сирийски бунтовнически групи и си изгради дъга от територия по границата от Африн на запад, където се среща с бунтовническата зона в Идлиб, до р. Ефрат на изток.


Турция помогна на бунтовниците там да изградят местна администрация и полицейски сили, да отворят училища и болници и създаде клонове на собствената си пощенска система и други публични услуги.


© Associated Press


Макар групите, които подкрепя в района, да се противопоставят на Асад, те не са се сражавали директно срещу правителството, откакто Турция започна офанзивите си.


Подобно на Идлиб този район е дестинация за бойци и цивилни от други анклави, предали се на правителството, включително Източна Гута.


Кюрдски групи обвиняват Турция и буновниците, че разселват хора в други части на Сирия в домове, иззети от кюрди, избягали при турската офанзива в Африн през февруари. Турция и бунтовниците отричат това.


3) Бунтовници и американски сили в "Ат Танф".


Армията на САЩ изгради база в "Ат Танф" през 2016 г., дълбоко в пустинята близо до границите с Йордания и Ирак, заедно с бунтовническата група "Магауир ал Таура". Базата е близо до магистралата Дамаск-Багдад, голяма стратегическа награда за Асад, и американската армия запази значителен периметър около нея, като удря всякакви сили, които опитат да се придвижат по пътя или към базата.


Сирийските демократични сили и съюзниците им


Водените от кюрди Сили за защита на народа (YPG) овладяха голяма част от Североизточна Сирия през 2012 г., след като правителствени сили се изтеглиха, за да се сражават с бунтовници на запад.


Докато "Ислямска държава" напредваше през 2014 г., YPG се присъединиха към други групи, за да ги сдържат, подкрепяни от САЩ. Те създадоха Сирийските демократични сили (SDF) от кюрдски и арабски паравоенни организации, подкрепяни от САЩ и съюзниците им.


© Reuters


Сега SDF контролира почти една четвърт от територията на Сирия източно от Ефрат, включително бившата "столица" на "Ислямска държава" Ракка и част от най-големите нефтени полета на страната. Силите също така завзеха района около Манбидж, западно от Ефрат, през 2016 г. Зоната създава напрежение с Турция, която счита YPG и SDF за разклонения на Кюрдската работническа партия (ПКК), с която се сражава на турска територия.


Манбидж е под контрола на местни паравоенни организации, свързани със САЩ, и е обект на преговори между Турция и САЩ.


"Ислямска държава"


Групата на определен етап контролираше по-голямата част от Източна Сирия, но през 2016 и 2017 г. кампаниите на правителството и SDF ѝ отнеха почти цялата територия.


Сега в нейни ръце е малка ивица по северния бряг на Ефрат, близо до границата в Ирак, заедно с два пустинни района в централна Сирия.


"Ислямска държава" обаче показа способността си да започва внезапни атаки, въпреки че загуби т. нар. халифат.

Всичко, което е важно да знаете за:

Още по темата

Горещи теми

Още от Дневник

Еврокомисията представя днес мониторинга за България при нулев медиен интерес в чужбина
"Демократична България": Борисов се сваля сам
На Коледни Заговезни за последно се яде месо преди постите