Акушер-гинеколог: Вместо доверие - страхове. Това е големият проблем пред лекари и пациенти

© Капитал, Надежда Чипева

Два случая на починали родилки в последните няколко месеца провокираха отново напрежение срещу системата, медицинските практики и грижи към раждащите жени в България. "Дневник" потърси мнението на акушер-гинеколог с дългогодишна практика както в държавни, така и в частна болница, с множество квалификации и специализирани курсове в страната и в чужбина. Лекарят пожела да запази анонимност най-вече заради напрегнатата ситуация:


Пациентите ни идват със страх, не търсят мнението на специалистите


Работим в невероятно сложна обстановка, а натрупваните през годините проблеми и недоверие водят до още повече абсурди. Пациентите ни идват със страх, все едно на заколение. Постоянно са в отбранителна позиция. Четат каквото намерят в интернет, взимат мнения от роднини, познати, приятели, слушат всякакви истории. И идват в кабинета с готово мнение какво точно трябва да им се случи през бремеността и най-вече при раждането.



Не искат да чуят никакъв съвет, консултация. Все едно лекарят е просто изпълнител на взетото по интернет решение. Учене, компетенция, години практика, остават на заден план. Лекарят едва ли не няма право на преценка. На него се гледа на враг, който само цели да облекчи своята работа, без да го интересува пациентът.


Ние сме склонни да се съобразим с желанията на пациентите, те, разбира се, имат право на мнение, но понякога ситуацията стига до абсурди. Понеже някой чел или чул, че даден медикамент е опасен, някоя процедура би могла да доведе до проблеми, те веднага биват отричани. Независимо от ситуацията, независимо, че са прилагани с години и че в даден момент могат да се окажат неизбежни.


Случвало ми се е например жена да е с много слаби контракции, тоновете на бебето падат, то очевидно се мъчи и става все по-критично, а майката е убедена, че вливането на медикаменти няма да помогне и отказва всякаква интервенция. Настоява да се чака, защото някъде прочела, че родовият процес при първо раждане продължава дълго. И отказва намеса, трябвало да мине времето. Накрая едва я убедихме, че трябва да предприемем нещо, но тогава вече се наложи спешно секцио.


Защо България е сред лидерите по раждане със секцио


В България процентът на бебетата, родени със секцио, е много по-висок от средния за Европа и затова често страната е критикувана от Световната здравна организация. Но нека ви опиша и някои от причините да се стига до това. Лекарите се опитваме да се предпазим, да се застраховаме, да минимализираме всички рискове. При всяко минимално опасение, дори да има 0.01% риск при нормално раждане, предпочитаме да не го поемаме. И се предприема секцио. Защото не дай си Боже да има някакво усложнение, да се случи нещо, ще бъдем до абсурдност остро критикувани.


Толкова ни е страх от проблемните раждания, не заради самите проблеми, те са нормална част от практиката ни. А от реакцията след това – на пациенти, на роднини, на медиите. И опитите да се застраховаме водят понякога до абсурди. И до такъв висок процент на секцио.


В същото време и множество жени сами решават, че искат секцио, решават и с каква упойка ще бъде – обща или локална. И настояват. А световните практики и препоръки не забраняват секциото по желание. Ние как да принудим една жена да роди нормално? Някои лекари обясняваме, че това е операция, която носи след себе си и рискове. Но тъй като за много колеги това наистина е по-лесният, по-безопасен, вариант, те без съпротива се съгласяват с родителите.


И ето до какви абсурди се стига – млади, здрави жени, които могат без проблеми да родят нормално, раждат секцио по тяхно желание. За други пък лекарите се презастраховат – и пак секцио.


А кой ражда нормално – пак по желание на пациентите? Понякога оказва се това са жени, които са били убедени от роднини и приятелки, че е много хубаво да се роди нормално. А всъщност нямат условия за това – например са на възраст, бебето е твърде голямо, имат някакви заболявания и др.


Така допълнително се увеличават рисковете. Които и без това са сериозни поради обективни фактори.


Статистиката и рисковете


Сякаш никой не забелязва, че възрастта на жените, раждащи за първи път, сериозно се увеличава през годините. Все по-често са жените, които раждат първото си дете над 35 години. Това изобщо не е млада жена за раждане. Към това прибавете качеството на живот, начин на хранене, затлъстяване, пушене, сърдечни или съдови проблеми.


И въпреки тези фактори всъщност ние бележим сериозен напредък. Вижте статистиката – през последните години има немалък спад на смъртните случаи по време на раждане, както и на починалите новородени. Стойностите са под средното за Европа. Но никой сякаш не чете цифрите. Всички се спират на някой трагичен случай. Почват критики, засилват се страховете.


Мога да ви разкажа как екип от вече закрито родилно отделение в малък град в България спаси жена и бебето й от такава ситуация, в която и в "Майчин дом" може би нямаше да мотат да ги спасят. Но никой не разбра за това. А отделението вече го няма.


Кадри, квалификация, стандарти


На много места в страната работят по двама акушер-гинеколози, липсват акушерки...сестри, персонал, условия. Как работят тези хора? При това натоварване на лекарите из страната, остава ли им време, желание, сили за следдипломна квалификация, за курсове и обучения? За да научат, усвоят и прилагат съвременните тенденции и методи. И да, действително квалификацията пада. Прибавете към това и отливът на специалисти, особено в неатрактивните райони.


Сега започват спорове, че няма медицински стандарт за акушерство и гинекология. И да – такъв винаги е имало, трябва да има. За момента няма поради спорове и съдебни решения. Но ще има. И какво от това – 90 на сто от лекарите, съм убедена, че не са го чели. Той е полезен основно при спорове, проверки на медицинския одит и при съдебни дела. Но как би допринесъл той за практиката? Той само допълва учебниците, по които учим, усвоеното в практиката, в следдипломни курсове, световните правила, от които се водим.


И пак – не липсата на стандарт е проблемът, а в цялостната ситуация – страхът, напрежението между лекар и пациент, изострената конфликтна обстановка, натовареността, спадът в квалификацията. Как стандартът ще промени това?


Ето сега, след инцидент с починала родилка, се отрича метода на Кристелер /натиск върху горната стена на матката, с цел да се улесни навлизането на бебето в родовия канал/. Макар и спорен, той не е отречен нито в Европа, нито в света. Но трябва правилна преценка дали, кога и как да се използва. При квалифицирано и навременно прилагане, той спасява, помага. Вземете например и прилагането на форцепс – то не е отречено, нали? Но пак ако не се приложи правилно, биха могли да настъпят сериозни проблеми и за бебето, и за майката.


И отново се връщаме на квалификацията, напрежението, времето, осъвременяване на практическите познания.


А след всичко това – къде нишката се къса?


Какво би могло да бъде решението?


Една добре работеща система за женска консултация с добре подготвени акушерки би подобрила значително ситуацията. По време на редовни срещи, без да бъдат пришпорвани, с нужното време и внимание, бременните жени биха могли да отправят всичките си въпроси, страхове, да се консултират. И да получават квалифицирани съвети, отговори и насоки.


В общуването да се изгради така нужното доверие. Което е ключово и в процеса на раждане. Да се доверят на екипа, който е там, за да им помогне.

Още по темата

Горещи теми

Още от Дневник

Еврокомисията представя днес мониторинга за България при нулев медиен интерес в чужбина
Ръководството на ГЕРБ разпределило задачите, за да се реагира на протестите
"Демократична България": Борисов се сваля сам